Двойниците на тялото

 ДВОЙНИЦИТЕ НА ТЯЛОТО

Това са бездомните двойници, театър на абсурда, избягали затворници, яростни

машини, това сме ние затворени в сцената на идния свършек,

иска ми се да избягам много далеч от тези изображения, те са моите кучета без

подслон, свършени тела, развалини от черно и бяло, от добро и зло, родени ли сме,

или сме обикновени крадци на живот, без дъх, самотни бесове, родени от нищото,

бягам, махам се от тези двойници, графики на абсурден, провален живот, искащ да

битува в чакалнята на самотата, при притискащите стени и древните релефи на

Асировавилон, близо до Прадо, близо до гладиатори, разкъсани от гепарди, искам да

живея като ненормален

ветропоказател, да живея вечно, да бъда граф Дракула и да почитам живите, не искам

да рисувам, искам радостният вик на огромен, уплашен папагал, изоставени жени и

живите тела на смокиновите дръвчета, някъде, където Бертолучи ни остави, при

сирените на Одисей, да се оставя да ме оглозгат, да срещна примитивни народи и да

битувам в джунглата, да отида в сърцето на мрака и да се върна жив,

да донеса всичко обратно със себе си.